В центъра на Европа един от най-замърсените градове в света обединява гражданите си в обща борба за едно по-добро бъдеще. Но парите, властта и политиката се оказват също толкова токсичен противник, колкото и замърсяването, което застрашава живота им.

В град Зеница, среден по големина босненски град, честите случаи на рак, детски диабет и респираторни заболявания са се превърнали в норма. Замърсяването на въздуха в Босна като цяло е високо, но гражданите гледат с подозрение към гигантския завод за стомана и кокс, който заема една четвърт от града и е най-големият работодател в района. Те искат емисиите на завода да бъдат контролирани, както изисква екологичното разрешително, но това не се случва.

В най-тежко засегнатия квартал гражданите обединяват усилията си в организацията „Еко форум“, за да поискат промяна и измервания, за да установят дали подозренията им са основателни. Но подобно на гръцка трагедия, конфликтът на интереси е по-голям от всички участници. Гражданите се притесняват за здравето и препитанието си, политиците трябва да осигурят работни места и да привлекат чуждестранни инвестиции, за да бъдат преизбрани, а Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) на ЕС предоставя заеми за нова електроцентрала, работеща с емисии от коксохимически завод, успоредно със заем за нови велоалеи, за да се обяви Зеница за зелен град.

В продължение на 7 години (2017-2024) филмът проследява борбата на „Еко форум“ за данни и отчетност. През погледа на гражданите, които страдат от последиците, филмът дава гласност на безгласните и разкрива сложните механизми, които пречат на разумните мерки и устойчивостта в града, както и на много други места по света.



Режисьорите на филма Нанна Франк Мюлер и Златко Пранджич споделят: „Живеейки в глобализиран свят, в който вече няма нищо неизвестно, съдбите на цели общности въпреки това се забравят или просто се замитат под килима. Босненският град Зеница се е превърнал в такова забравено място, погребано под одеяло от токсичен смог в един край на Европа.

Ние сме двойка, двама режисьори, идващи от различни среди, с два гласа, два подхода и един общ поглед и интерес. Решихме да се преместим в Зеница и в продължение на седем години превърнахме този град в наш втори дом и постоянно се връщахме, за да представим борбата на хората, които живеят с последиците от замърсяването.

С нашия филм искаме да дадем глас на хората, които са го загубили - някои от тях буквално заради рак на гърлото, а други просто не смеят да говорят или не са чути, когато го направят. Надяваме се да накараме европейските зрители да осъзнаят своята съотговорност чрез факта, че ЕБВР се финансира с пари на европейските данъкоплатци, и чрез признанието, че някой друг плаща ужасна цена за евтината стомана, използвана в собствените ни страни.“

Филмът е написан и режисиран от Нанна Франк Мюлер и Златко Пранджич. В него участие взимат Самир Лемеш, Едита Шишич, Недзад Шишич, Алма Алич, Игда Лемеш, Златан Алибегович. Продуцент е Лийз Ленс-Мюлер. Кинематографията е дело на Нанна Франк Мюлер и Емир Джанан, монтажът – на Нанна Франк Мюлер, sound designer e Жак Педерсън, композитори са Дан Донован и Джордж Виджестика, копродуценти са Ишак Джалимам, Ханка Кастелицова и Тереза Кейлова. В продуцентския екип е и Амра Бакшич Чамо. Постпродукцията е дело на Андерс В. Кристенсен за KG FILMS. Филмът е продукция на Magic Hour Films и копродукция на REALSTAGE и HBO с подкрепата на Датския филмов институт и на Министерството на културата на Сараево.

"Небето над Зеница" е наличен за стрийминг в платформата Max.

------------------

За Зеница и завода:

Босненският работнически град Зеница е разположен около гигантска 130-годишна фабрика за стомана, построена от Австро-Унгарската империя. Някога гордост на социалистическа Югославия и съсобственост на 25 000 работници, сега фабриката е собственост на един от най-големите производители на стомана в света - ArcelorMittal, а броят на работниците е намален. Въпреки това фабриката е най-големият стратегически отрасъл в Босна и Херцеговина и най-големият работодател в Зеница. Идентичността на града все още е стоманена - името на футболния клуб е Celik (стомана), а театърът е построен от стомана.

След Балканската война и рухването на социалистическата система идва демокрацията, а с нея и международните инвестиции. ArcelorMittal поема стоманодобивния завод. Огромният промишлен комплекс доминира над една четвърт от града и подобно на дракон бълва черен и оранжев дим денем и нощем през цялата година.

Заводът използва процес на изгаряне на кокс за производство на стомана. При този процес се отделя бензен, който е известен като изключително опасен замърсител, както и бензоапирен и други химикали. Освен че е канцерогенен, бензолът може да причини и необратими промени в човешката ДНК.

В Зеница случаите на рак и детски диабет са изключително често срещани, особено в квартал Тетово, в съседство с коксохимическия завод, но няма данни, които да подкрепят или отхвърлят подозренията на гражданите. Съгласно екологичното разрешително фабриката е била задължена да извършва непрекъснат мониторинг на емисиите и качеството на въздуха от 2010 г., но до март 2022 г. измервания не са били извършвани.

През март 2022 г., след продължила повече от десетилетие кампания от страна на „Еко форум“, са проведени измервания около коксохимическия завод в продължение на общо 4 седмици и е публикуван доклад с резултатите. Почасовите пикови стойности на концентрациите на бензен превишават безопасните граници до 255 пъти. Средните стойности са визуализирани в графика в доклада (фигура 12 на страница 18).

Вследствие на тези тревожни данни заводът отново е задължен да следи и измерва емисиите непрекъснато. Към февруари 2024 г. това не е било изпълнено. Малко след завършването на филма, през март 2024 г., ArcelorMittal обявява затварянето на коксохимическия завод.


За Златко Пранджич и Нанна Франк Мюлер:

Златко Пранджич е босненско-британски режисьор, роден през 1965 г. в Зеница, Босна. Златко се премества в Лондон през 1993 г., по време на югославските войни. Той е режисьор и сценарист, известен с пълнометражния документален филм Guidance Through The Black Hole (2017), номиниран за „Сърцето на Сараево“, на който е сценарист и режисьор заедно с Александър Николич. Публикувал е свои разкази в изданията Penguin и Dreamcatcher. Златко печели наградата Decibel на Penguin за кратък разказ.

Нанна Франк Мюлер, режисьор, кинематографист и монтажист, завършва „Монтаж“ в Националното филмово училище в Дания през 1999 г. Нанна монтира множество филми преди да направи режисьорския си дебют през 2007 г. с документалния филм "Someone Like You" за пътуваща циркова група. Филмът печели голямата награда на Международния филмов фестивал в Одензе и първа награда на конкурса за документални филми „Млади таланти“ на DOK Leipzig. Филмът ѝ „Shanghai Space“ печели първа награда на Международния филмов фестивал в Гуанджоу през 2010 г. в категорията „Околна среда и дива природа“. Тя е номинирана за наградата на Датската академия за режисура и монтаж и печели стипендия от Датската фондация за изкуство. Нана Франк Мьолер е преподавател в няколко международни семинара за документално кино, сред които Dok Incubator 2016-2018. Тя гостува като преподавател в Датското филмово училище и е член на изпитната комисия на Националното филмово училище в Дания 2022-26 г.