Лентата не само проследява професионалното израстване на Томанова, но и навлиза в дълбоката ѝ лична и артистична връзка с доцента по история на изкуството Томас Бийчдел – партньорство, което играе ключова роля в изграждането ѝ като творец. Без неговата безрезервна подкрепа, светът може би никога нямаше да открие таланта ѝ. Благодарение на автентичния режисьорски подход и откритостта на главните герои, зрителите получават възможността да станат свидетели на една истинска история за сбъдната американска мечта. Томанова и Дворакова споделят общия си опит от преместването в САЩ, създаването на нов живот и търсенето на идентичност, корени и дом в чужда страна.

„Мари Дворакова улови един период от живота на мен и Томас по изключителен начин и го изпълни с характерното си чувство за хумор. Да го гледам беше почти като да наблюдавам живота на някой друг. Наистина се насладих на това да видя възходите и паденията на двамата герои – беше сюрреалистично и изпълнено с радост изживяване.“ – споделя Томанова.

Мари Дворакова започва работа по филма през 2018 г., когато Томанова подготвя първата си фотографска изложба в Ню Йорк. Двете се познават от съвместната си работа в Чешкия център в града. В продължение на пет години Дворакова заснема близо 450 часа материал, работейки сама, без снимачен екип. Този наблюдателен подход ѝ позволява да изгради дълбока връзка с героите си и да улови ключови моменти от професионалното и личното израстване на Томанова, както и нейната вдъхновяваща връзка с Томас.

„Видях, че тя има амбиция, решителност, ясно знае какво иска и е готова да положи много усилия. Партньорът ѝ, Томас, беше невероятен ментор през целия ѝ път. Тя беше отворена към неговите съвети и винаги избираше правилните стъпки, като напредваше с последователна работа. Беше наистина завладяващо да наблюдавам този процес.“ – споделя Дворакова. – „Мислех си, че ще е интересно да заснема артист в такъв етап на еволюция – как учи, как се развива творчески и как започва да пробива в кариерата си. Но само това не би било достатъчно за 90-минутен филм. Именно Томас добавя ново измерение и дълбочина към документалния разказ. Признавам, че не познавам друга двойка, при която симбиозата в личния и творческия живот да работи толкова хармонично. За мен „Светът между нас“ е преди всичко портрет на една изключителна връзка и силно творческо партньорство между Мари и Томас.“



Снимките са осъществени на различни локации, включително в Ню Йорк, Микулов и Прага. Фотографиите на Мари Томанова заемат важно място в лентата, водейки зрителите през нейното артистично пътешествие и предлагайки интимен поглед към творческия ѝ процес.

Мари Томанова е фотографка с международна известност, която работи с марки като Nike, Gucci и Meta, както и с престижни издания като Vogue CS, GQ, New York Magazine и The New York Times. Творбите ѝ са показвани в галерии в Ню Йорк, Париж, Токио и Берлин, а сред фотографските ѝ книги са „Young American“ (2019), „New York New York“ (2021) и „It Was Once My Universe“ (2022).

„Светът между нас“ е копродукция на Evolution Films (в партньорство с Film Kolektiv), HBO, Мари Дворакова и PubRes. Световната премиера на филма се състоя на 28-ия Международен фестивал за документално кино в Йиглава, където печели наградите за най-добра операторска работа и на студентското жури. През 2025 г. е номиниран за наградата „Павел Коутецки“ за най-добър документален филм на годината в Чешката република.

„Мари е много силен и трудолюбив творец, работи с емоциите с лекота и е отличен разказвач. Сътрудничеството ни беше прекрасно. В HBO винаги сме отворени да подкрепяме талантливи, млади режисьори, а тя е човек, с когото с удоволствие бихме работили отново.“ – споделя Ханка Кастелицова, вицепрезидент и изпълнителен продуцент “Документални филми”, Warner Bros. Discovery.

Продуценти на филма са Павел Берчик, Мари Дворакова, Зузана Мистрикова, Ханка Кастелицова и Тереза Бона Кейлова. Копродуценти са Evolution Films, HBO Europe, Мари Дворакова и PubRes. Сценарият, операторската работа и режисурата са дело на Мари Дворакова. Монтажът е извършен от Мари Дворакова и Янка Влъцкова. Звуковото оформление е дело на Рихард Фюлек, а музиката е композирана от Иън Търнър. В главните роли са Мари Томанова и Томас Бийчдел. Проектът е осъществен с подкрепата на Чешкия филмов фонд, Словашкия аудиовизуален фонд, инициативата EU Next Generation, Чешкия план за възстановяване и Министерството на културата на Чешката република.



Мари Дворакова е чешка режисьорка, носителка на студентския „Оскар“ за късометражния си филм „Who's Who in Mycology“. Нейната работа е включвана в престижни селекции като AICP Show в MoMA и Young Director Award в Кан. Между 2016 и 2019 г. ръководи артхаус кино в историческата Чехословашка национална зала в Манхатън. Има опит като креативен директор в сферата на 2D/3D анимация и моушън графика, а академичната ѝ подготовка включва програми в Tisch School of the Arts към NYU и ФАМУ в Прага.



Мари Томанова живее и работи в Ню Йорк. След като завършва магистратура по живопис във FaVU в Бърно, се мести в САЩ и се насочва към фотографията. Нейни изложби са били представяни в Ню Йорк, Прага, Токио, Париж и на Европейския месец на фотографията в Берлин. През 2021 г. е номинирана за престижната награда Louis Roederer Discovery Award на фестивала Rencontres d'Arles във Франция, а изложбата ѝ е избрана и за фестивала Jimei x Arles в Сямън, Китай.



Томас Бийчдел, доктор по философия, е доцент по история на изкуството и архитектурата в Градския университет на Ню Йорк, Хостос. Основната му академична работа е фокусирана върху естетиката и идеологиите на пейзажа между XVII и XX век, особено върху възвишеното. В момента работи по няколко книги, включително антология за екологията и възвишеното и съавторски проект за автопортретите с Люцие Черна, свързан с творчеството на Любу́ше Ярцовякова и Мари Томанова. Освен това е активен куратор и лектор на международната съвременна сцена. Сред монографиите му са: „Marie Tomanova: Young American“ (Paradigm Publishing, 2019), „New York New York“ (Hatje Cantz, 2021), „Bára Prášilová, Circles“ (Positif, 2022) и „It Was Once My Universe“ (SuperLabo, 2022).